Конференция „Състояние и перспективи на юридическото образование в България”
На 30 октомври 2013 г. при голям интерес от страна на академичната и професионалната общност се проведе научната конференция „Състояние и перспективи на юридическото образование в България”, организирана по проект за научни изследвания на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” за 2013 г. (по Договор № 45/2013 г.). Събитието се състоя в Заседателната зала на Централния дом на архитекта в град София с любезна подкрепа от председателя на Съюза на архитектите в България арх. Георги Бакалов.
Конференцията беше открита от проф. д-р Малина Новкиришка-Стоянова – ръководител на научно- изследователския проект „Състояние и перспективи на юридическото образование в България”. Тя представи резултатите от дейността на екипа на проекта и на новосъздадения специализиран сайт пред участниците в събитието и обяви основните теми за дискусия. Беше направено и едно съвсем кратко въведение за римскоправната традиция в юридическото образование и за съчетаването на теоретичното и практическото обучение в Древния Рим, както и за съвременните перспективи на преподаване на римското право като основа за правната култура на бъдещите юристи (подробно изложение по тези въпроси съдържа статията на проф. Новкиришка-Стоянова „Преподаването на римското право в началото на XXI век” (Линк), достъпна в Библиотеката (Линк) на сайта на Проекта).
На конференцията бяха поканени и присъстваха представители на голяма част от юридическите факултети в страната, на Института за държавата и правото при БАН, Конституционния съд и Върховния касационен съд, Върховна касационна прокуратура и Висшия съдебен съвет, Министерството на образованието и науката, Министерството на правосъдието, Камарата на частните съдебни изпълнители.
Авторитетни позиции за насоките на развитие на юридическото ни образование изложиха докладчиците проф. д-р Даниел Вълчев и доц. д-р Янаки Стоилов – преподаватели в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и участници в проекта.
Анализът на проф. Вълчев беше посветен на съвременните тенденции и предизвикателства пред висшето образование в глобален мащаб и техните проекции у нас в условията на масовизация на висшето образование от средата на XX. век. насетне, на бурни демографски и информационни промени. Изказването беше подкрепено с подробни статистически данни, според които образователните системи трябва да бъдат готови за съществени трудности в краткосрочна перспектива – през 2030 г. в страните от Европейския съюз ще живеят 72 милиона души без професионална квалификация, а обучаващите се ще бъдат с 40 милиона по-малко.
Доц. Стоилов постави за разглеждане острия въпрос за определената от него като „парадоксална ситуация на двоен дефицит” в юридическото ни образование. По общо признание, то страда, както от недостатъчната си теоретична задълбоченост, така и от липса на достатъчна практическа ориентация. Стесняването на полето на професионалното познание с оглед на честата смяна на законите, поставя въпроса за осигуряването у бъдещите юристи на умения за работа в условията на честа смяна на законите и голяма нормативна разпокъсаност.
Голям интерес предизвикаха изказванията на чуждестранните гости на Конференцията – проф. д-р Паскал Пишона, зам. ректор на Университета на Фрибург (Швейцария), актимев участник и бивш Президент на борда на директорите председателстващ няколко мандата Европейската асоциация на юридическите факултети, и проф. д-р Габриел Херес Крамер от Университета CEU Cardenal Herrera във Валенсия ( Испания), бивш зам. ректор по учебните програми и настоящ ръководител на програмите за дистанционно и продължаващо обучение в същия университет.
Юридическото образование в Швейцария беше представено много аналитично и подробно от проф. Пишона. Специално внимание беше обърнато на обвързаността на броя на юридическите факултети и броя студентите-юристи в Швейцария, респ. на нуждите на страната от такива кадри, на учебните програми и практическата подготовка, на финансирането, на преподаването и правоприлагането на трите основни езика на Конфедерация Швейцария.. Бяха анализирани възможносите за реализация пред завършаващите специалността, съдържанието и подхода към структурирането на учебните програми, както и статуса на преподавателския състав. (Презентацията на проф. Пишона (Линк) е публикувана в предоставения от автора оригинал на английски език в създаденото в рамките на проекта E-списание „Юридическо образование”).
Докладът на проф. Крамер на тема „Актуално състояние на обучението по право в Испания в сравнителен план с близкото минало” проследи подробно развитието на юридическото образование в Испания от средата на XX. век досега, като слушателите получиха възможност да се запознаят с трудностите и постиженията на страната в процеса на осъществяването на Болонските реформи и предвид на условията на икономическа криза, която се отразява особено неблагоприятно на образователните институции. Особено внимание беше отделено на процесите на акредитация на факултетите и на техните програми, както и на обучеинето на преподавателите и най- вече началното обучение за преподавателски умения и практики на новопостъпващите асистенти в юридическите факултети. (С резюме на изказването (Линк) читателите могат също да се запознаят от E-списанието „Юридическо образование”).
Благодарение на перфектния превод на Райна Петкова (от испански език) и Цветан Николов (от френски език) чуждестранните експерти представиха в пълнота своите доклади, а имаха възможност и да участват активно в конференцията и по повод на изказванията на българските участници, да отговарят на въпроси и да правят предложения, изхождайки от опита си в своите университети.
Опитът в правното образование във Франция (Линк), Англия (Линк) и Русия (Линк) беше представен от участниците в проекта ас. Дилян Начев, ас. Атанас Шопов и ас. Симеон Гройсман, чиито анализи бяха публикувани на специализираиня сайт още преди провеждането на конференцията.
Конференцията продължи с изказване на проф. д-р Цветана Каменова- директор на Института за държавата и правото при Българска академия на науките, която сподели опита си на бивш декан на Юридическия факултет на Пловдивския университет във връзка с организираната правна клиника. Според проф. Каменова това е успешен вариант за съчетаване на теоретичните знания на студентите с практически умения под ръководството както на преподаватели, така и на практикуващи юристи.
Във връзка с необходимостта от задълбочаване на практическите аспекти на правното образование бяха и изказванията на конституционните съдии проф. дюн Цанка Цанкова и Кети Маркова. Те акцентираха на често срещаното несъответствие между оценките, получени в хода на следването и на изпитите за заемане на магистратски длъжности. Наред с това проф. Цанкова обърна внимание, че недостатъчната теоретична подготовка и задълбоченост често пречи за точното и ясно мотивиране на съдебните и административните актове, но също и при създаването на законите и подзаконовите актове.
Деканът на Бургаския свободен университет проф. д-р Момяна Гунева представи гледната си точка относно съвременните проблеми в сферата. Доводите бяха илюстрирани с редица примери от дейността на ръководеното от нея учебно заведение, като бяха поставени и въпросите за възможността за обособяване на бакалавърска и магистърска степен по специалността според изискванията на Болонския процес и за нивото на средното образование в страната като фактор, формиращ нивото, с което бъдещите юристи за първи път прекрачват прага на юридическите факултети.
Важно място сред темите на Конференцията заеха въпросите на нормативната уредба на юридическото образование. Проф. д-р Дарина Зиновиева – декан на Юридическия факултет на Пловдивския университет представи в своето изказване интересни актуални въпроси на прилагането на нормативната уредба за висшето юридическо образование и идеи за нейното усъвършенстване. Гледната си точка по поставените проблеми пред участниците представи и проф. д-р Венцислав Стоянов, бивш декан на същия факултет, който насочи основно вниманието на баланса между задължителните, избираемите и факултативните дисциплини и ролята на последните две в образователния процес и практическата подготовка на студентите. Проф. Стоянов анализира някои аспекти на държавната регулация на юридическата професия– съобразяването на учебните планове с конспектите за държавните изпити по специалността и съотношението между избираемите и задължителните дисциплини в учебните планове на юридическите факултети.
Изучаването на основните правни понятия и формирането на гражданското съзнание у учениците през гимназиалното им обучение беше представено чрез мащабна историческа ретроспекция в доклада „За приемствеността между средното училище и висшето юридическо образование (Линк)”, изнесен от доц. д-р Костадин Паев като представител на Правно-историческия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски”.
Възможност за материалното осигуряване на промените в юридическото образование, около чиято необходимост се обединиха участниците, представи на вниманието им Савина Михайлова-Големинова – главен асистент по Финансово и данъчно право в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски”. В нейната презентация „Стратегия „Европа 2020” и юридическото образование в България (Линк)” бяха разгледани възможностите за участие на юридическите факултети с проекти за постигане на целите на Стратегията „Европа 2020”. В тази насока получаването на европейско финансиране от бъдещата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014 - 2020 г. се явява шанс за внедряването на съвременни техники и методология за обучение, увеличаване на интерактивността му с крайна цел неговата по-голяма практическа насоченост.
Дискусията беше продължена с изказването на доц. д-р Ивайло Стайков – преподавател по Трудово и Осигурително право в Нов български университет, на тема „Някои етични проблеми при прилагането на закона за развитието на академичния състав в Република България (Линк)”.
С интерес беше посрещнато изказването на лектора към Камарата на частните съдебни изпълнители Мариана Обретенова, която обоснова пред участниците в Конференцията актуалната необходимост от задълбочаването на обучението по граждански изпълнителен процес. Предлаганата от гилдията възможност в тази насока е обособяването на самостоятелен учебен курс по граждански изпълнителен процес през семестриалното обучение по специалността, отделен от този по гражданско процесуално право.
Гл. ас. д-р Иван Кьосев, преподавател по Обща теория на правото в СУ „Св. Климент Охридски”, завърши цикъла от представянето на изследванията по въпросите на юридическото образование с доклада си „Развитието на юридическото образование в периода на прехода (Линк)”.
Проведените в хода на Конференцията обсъждания обединиха участниците в нея около идеята за нуждата от промени за повишаване на качеството на юридическото образование у нас. В тази насока общо одобрение намери предложението на проф. д-р Огнян Герджиков държавните изпити по специалността „Право” във всички факултети да бъдат провеждани от избирани по жребий преподаватели от единна за цялата страна листа.
Конференцията беше закрита от проф. Малина Новкиришка, която наред с обобщение на основните изводи и предложения покани участниците за бъдещи форуми, организирани в рамките на проекта през следващата 2014 г., както и за активно участие с публикации на новосъздадения сайт за юридическото образование и електронното списание, посветено на тази проблематика, на който вече се намират и много други публикации и материали по темата, както и нормативната база и полезни връзки към други подобни и относими сайтове.
Участниците пожелаха много успехи на новото електронно списание, което отговаря на необходимостта от дискусия и активна комуникация по проблемите на юридическото образование в България в настоящия момент.
Назад